„Не си ми шеф“, инати се детето и спори

„Ти не си ми шеф!“, „Не съм длъжен!“, „Не ме командвай!“ – сигурно сте чували някоя от тези фрази поне веднъж. Или сте гледали как детето ви върти очи в отговор на вашата молба, или отговаря със сарказъм. Друг път просто мълчи и прави това, което си е намислило, подчертано игнорирайки това, което го молите да направи.

Инатът, споренето, наглостта и грубостта са често срещан проблем, с който се сблъскват много родители.
 От една страна, това е нормално поведение, свързано с развитието на детето и преминаването през раздялата. Но от друга страна, не е ясно как да реагираме правилно, не само за да парираме подобно поведение, но и да не навредим на детето. 

Защо децата спорят

Дете, което спори. Снимка: Снимка: Shutterstock

Жажда за независимост и самостоятелност. С порастването детето иска все повече независимост и контрол над своя свят. Това се случва като в ранна възраст: „Мамо, не пипай! Аз сам!" , така и в юношеството.
С наглост и дори грубост детето тества границите на свободата си. По този начин то се опитва да обяви своята независимост.

Лош пример. Децата наблюдават и „попиват“ всичко, което виждат, като наблюдават околните.
Те могат да видят други деца или възрастни да използват сарказъм, да се унижават взаимно или да спорят.
Хлапето възприема това, което вижда и започва да се държи точно по същия начин. И ако получи това, което иска, като се инати и смело ви противоречи, тогава най-вероятно то ще продължи да използва тази стратегия.

Твърде силни емоции. Детето е преизпълнено с емоции и все още се учи да ги управлява. Понякога, когато гневът или разочарованието станат твърде много, то може буквално да няма силата да се държи по различен начин. В този случай спорът служи като „спусък“ и отключва сдържани емоции, напрежение и гняв.

Иска да намери път за общуване.  Ако хлапето чувства, че неговите желания, чувства, нужди не се вземат предвид, то може да използва спора като начин да се свърже с родителите си.
Звучи странно, но за едно дете, което не получава достатъчно внимание от родителите си, всяка проява е ценна, била тя положителна или отрицателна. Ето защо, ако то усети, че е игнорирано, може да използва различни методи, за да си върне вниманието на мама и татко.

Следва продължение: какво да правите в тази ситуация

По материали на Baby Chick , Мона Василева